Когато бие първият звънец,
България в училището влиза
под арката на празничен венец
със сплетени коси и бяла риза.
Тук детството се учи да чете,
да пее, да танцува и да смята.
Живота си рисува и расте
с незнайни сетива за чудесата.
Днес новото начало влиза в час
под звуците на празнична камбана,
че този ден най-важен е за нас,
а за децата утро най-желано.
И тръгва на училище светът,
защото иска всичко да узнае.
До първолаците за първи път
гори от нетърпение, не трае.
Нахлува златото на есента.
Събират се за тръгване ятата,
тъй както тръгнала е песента
и радостта на детството в сърцата.
Когато дойде първият урок
и в първи клас се спусне тишината,
човекът малък прави своя скок,
за да порастне чак до небесата.
Пъстреят раниците на гърба,
а кошерът напира ли, напира!
Да бъдеш тук, с децата, е съдба
и мисия, която те избира.
